„ЖЕРНОВА ЗАРЖАЛИ ЖАРОМ...”
Иван Васильевич Грузинов (1893-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОДЕНИЧНИТЕ КАМЪНИ ЦВИЛЕХА С ПЛАМ
Жалонери. Оръжейна.
Жалка жаба жъне ужас.
Дирижабли дирижират.
Жертвена жалейка лъже.
Жужне жвакащият дъжд.
Жадни мижави жирафи
лижат чуждото желе.
Жлеб жужее, жар жарее.
Жален рижав. Железари.
Жълтохрили ръждавеят.
Жули жлъчка. Режа жили.
Жив лежа. Жената жаля.
Кожите фуражки мажат.
Жътва, жълти бръмбаражи.
Ударения
ВОДЕНИЧНИТЕ КАМЪНИ ЦВИЛЕХА С ПЛАМ
Жалоне́ри. Оръже́йна.
Жа́лка жа́ба жъ́не у́жас.
Дирижа́бли дирижи́рат.
Же́ртвена жале́йка лъ́же.
Жу́жне жва́каштият дъ́жд.
Жа́дни ми́жави жира́фи
ли́жат чу́ждото желе́.
Жле́б жуже́е, жа́р жаре́е.
Жа́лен ри́жав. Железа́ри.
Жълтохри́ли ръждаве́ят.
Жу́ли жлъ́чка. Ре́жа жи́ли.
Жи́в лежа́. Жена́та жа́ля.
Ко́жите фура́жки ма́жат.
Жъ́тва, жъ́лти бръмбара́жи.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Грузинов
ЖЕРНОВА ЗАРЖАЛИ ЖАРОМ...
Жалонеры. Ружья. Жерла.
Жрут. Жиреет жаба жути.
Дирижабли дребезжат.
Давизжала жидким жгутом.
Брызжут жемчугом дождей.
Жадны ржавые жирафы.
Лижут жесткое желе.
Жернова заржали жаром
Рыжих жал. Железа скрежет.
Жабры сжать. Жужжит желудок.
Желчь дрожит. Разрежу жилы.
Жердь жую. Жену жалею.
Животы, фуражки, лужи.
Жатва, желтые жуки.
1914 г.
---------------
Руският поет и литературен критик Иван Грузинов (Иван Васильевич Грузинов) е роден на 8/20 ноември 1893 г. в с. Шебаршино, Смоленска губерния. Първите му публикации са от 1912 г. Завършва учителски институт, работи като учител, писар и редактор в издателството към Съюза на поетите, в. „Красная газета”, изд. „Сегодня” и др. Член е на литературната група на имажинистите. През 1922 г., 1924 г. и 1927 г. е арестуван с обвинения във вражеска пропаганда и от 1927 г. е на заточение с тригодишна присъда в Сибир. Автор е на стихосбирките „Бубны боли” (1915 г.), „Серафические подвески” (1921 г.), „Бычья казнь” (1921 г.), „Избяная Русь” (1925 г.), „Западня слов” (1926 г.), „Роды” (1926 г.), „Малиновая шаль” (1926 г.) и др., на книги с литературна критика и спомени за Есенин, Хлебников и Маяковски, сред които „Имажинизма основное” (1921 г.) и „С. Есенин разговаривает о литературе и искусстве” (1927 г.). Умира от глад през 1942 г. в селището Кунцево, близо до Москва.